Човек и половина
“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана.” - Елизабет Гилбърт
Изчезнала съм, може би, отдавна,
откакто съществуваш перманентно
като рисунка върху мойто рамо
и мократа покривка на шосето.
Откакто те видях на булеварда
и в нощите, подпиращи тролея.
Откакто няма лебед. Само гарга
в измислената приказка за Нея...
Любов, която днес съм си избрала,
която в теб отдавна ме зазида.
Превърна ме в просмукваща мембрана
и после нищо, нищичко не виждах.
А и не исках. И не искам. Няма нужда.
Нали съм част от теб. Това ми стига.
Изчезнала съм - нищо... Ще се случвам
единствено за теб. И ще намигам,
ще трепкам, ще блещукам, ще усещаш
едно човече вътре. Ще те има.
Ще бъдеш повече. И двойно ще обичаш.
Един такъв - човек и половина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
