27.05.2010 г., 14:58 ч.

Човек и половина 

  Поезия
1447 0 32

“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана.” - Елизабет Гилбърт

 

Изчезнала съм, може би, отдавна,

откакто съществуваш перманентно

като рисунка върху мойто рамо

и мократа покривка на шосето.

 

Откакто те видях на булеварда

и в нощите, подпиращи тролея.

Откакто няма лебед. Само гарга

в измислената приказка за Нея...

 

Любов, която днес съм си избрала,

която в теб отдавна ме зазида.

Превърна ме в просмукваща мембрана

и после нищо, нищичко не виждах.

 

А и не исках. И не искам. Няма нужда.

Нали съм част от теб. Това ми стига.

Изчезнала съм - нищо... Ще се случвам

единствено за теб. И ще намигам,

 

ще трепкам, ще блещукам, ще усещаш

едно човече вътре. Ще те има.

Ще бъдеш повече. И двойно ще обичаш.

Един такъв - човек и половина.

 

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??