Валери_Станков (Валери Станков)
1420 948
7.01.2023 г., 7:58 ч.

Човек зад борда 

  Поезия
189 2 2
ЧОВЕК ЗАД БОРДА

 

Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна.
Нощем – във харман от охра, грейва ледната Луна.

 

Фарът вощеница пали – в Нищото надава вой.
Тръгна си от моя залив корабът на Татко Ной.
Как се надах да ме вземе в трюма с всички живинки.
Свърших своето овреме! – туй ми иде отръки.
Боже, закъде съм вече? – твоя отговор го знам.
Сам  – във варненската вечер. Сам в Галактиките. Сам.

 

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Тръгна си от моя залив корабът на татко Ной"!!!

    Пишеш сърцераздирателно и извикваш сълзи на очите, Валери. Нека не те залива вълната на самотата, това ти пожелавам!
  • Прекрасна картина!
Предложения
: ??:??