ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя
с орисията вечно да скиташ.
Мина през огън, вода и на съд
божества те изправяха често,
с поглед проникнал далече, отвъд
Богоугодното и Богоизвестното.
Мигове бели и пъклени дни,
върхове и отчаяни бездни – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация