Човекът
ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя
с орисията вечно да скиташ.
Мина през огън, вода и на съд
божества те изправяха често,
с поглед проникнал далече, отвъд
Богоугодното и Богоизвестното.
Мигове бели и пъклени дни,
върхове и отчаяни бездни –
сигурно още по пътя вървиш
след плача, че нареждаше песни.
След пръстта, че поникваше бързо,
коленичил изправяше стан и
затова, че във себе си дръзна
да погледнеш с око безпощадно.
Времето няма окови над теб,
вечно ще скиташ, на вечност обречен.
Но си мисля за онзи човек,
от товара на дните притиснат,
как, приседнал, чака сетния си ден
в голямата и празна селска къща -
с напукано от самота сърце
и със ръце, родени да прегръщат.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ще замълча и аз...
-
истинско...много стойностно...
влезе в душата ми. -
Сърдечни поздрави, Ачо! Разбирам те...
...ще си простя ли самотата, която вечно моят път разстила? Годините вървят и не вървят-от мъка и през мъки хлябът като нож семействата ни реже...реже и не сбира. Солта е вече цвят от моя ежедневен сън, а любовта към мама и към тате все е телефонно разстояние. Кошмарите не могат и не искат да мълчат. Живее ли се с хляб, поръсен с отчаяние? -
Да,всеки има своите върхове и отчаяни бездни,но е прекрасно,ако успее да остане човек!!!Поздрави и от мен!!!
-
"С напукано от самота сърце
и със ръце, родени да прегъщат."
Тук съм безмълвна. -
!!!
-
Тук мълча...
-
Толкова истинско...и аз те прегръщам.Поздрав.
-
"Слезе от хълма и тръгна нанякъде.
Потъна баща ми в тревите зелени."
асоциация... (не)волна... благодаря ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
