purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
3 окт. 2009 г., 12:35

Човекът 

  Поэзия
489 0 9

 

 

ЧОВЕКЪТ

 

                   На баща ми

 

Тръгна от черния пещерен мрак

непохватен и груб, безезичен.

Тръгна приведен по тази земя

с орисията вечно да скиташ.

 

Мина през огън, вода и на съд

божества те изправяха често,

с поглед проникнал далече, отвъд

Богоугодното и Богоизвестното.

 

Мигове бели и пъклени дни,

върхове и отчаяни бездни –

сигурно още по пътя вървиш

след плача, че нареждаше песни.

 

След пръстта, че поникваше бързо,

коленичил изправяше стан и

затова, че във себе си дръзна

да погледнеш с око безпощадно.

 

Времето няма окови над теб,

вечно ще скиташ, на вечност обречен.

Но си мисля за онзи човек,

от товара на дните притиснат,

 

как, приседнал, чака сетния си ден

в голямата и празна селска къща -

с напукано от самота сърце

и със ръце, родени да прегръщат.

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще замълча и аз...
  • истинско...много стойностно...
    влезе в душата ми.
  • Сърдечни поздрави, Ачо! Разбирам те...

    ...ще си простя ли самотата, която вечно моят път разстила? Годините вървят и не вървят-от мъка и през мъки хлябът като нож семействата ни реже...реже и не сбира. Солта е вече цвят от моя ежедневен сън, а любовта към мама и към тате все е телефонно разстояние. Кошмарите не могат и не искат да мълчат. Живее ли се с хляб, поръсен с отчаяние?
  • Да,всеки има своите върхове и отчаяни бездни,но е прекрасно,ако успее да остане човек!!!Поздрави и от мен!!!
  • "С напукано от самота сърце
    и със ръце, родени да прегъщат."
    Тук съм безмълвна.
  • !!!
  • Тук мълча...
  • Толкова истинско...и аз те прегръщам.Поздрав.
  • "Слезе от хълма и тръгна нанякъде.
    Потъна баща ми в тревите зелени."

    асоциация... (не)волна... благодаря ти!
Предложения
: ??:??