17.05.2008 г., 21:25

Човекът е...

1.7K 0 4

„Азът е снопче от възприятия."

Дейвид Хюм

 

„Човекът е само тръстика - най-крехкото нещо в природата, но мислеща тръстика."

Блез Паскал

 

 

 

 

 

Човекът е разум,

човекът е чувство...

и снопче от възприятия;

мислеща тръстика срещу вятъра;

или въже, опънато над пропаст

между свръхчовека и звяра...

изправен срещу антихриста на Ницше?

Човекът е подсъзнание

и желания неосъзнати...

Фройдисти, не разпъвайте човека

между демоните-мисли!

Поспрете за миг, дарвинисти,

къде е Духът на приматите?!

Човекът не е само материя,

Дух и душа са вложени в нея.

Не свличайте творението

от върха на пирамидата,

не го принизявайте с гадини и твари!

Човекът не е център на Вселената,

но сам е вселена;

и в центъра й има нещо

неоткрито, неизследвано...

Погледи натам насочете,

защото греховете ни - многобройни,

има Кой да очисти;

само...

да се доберем до Истината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Сергеевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човекът е разум,
    човекът е чувство...
    ...!!!
  • Абе разправях аз за бездната...
    И за истината съм съгласен, Алекс, ама не за тая с главната буква, не Платоновият ейдос и не Божествено имагинерно-метафизичната! А за оная - по-малката, по-човешката!
    Хубав стих!
    Поздрави!
  • "Какво е човекът се питам и вечно си губя времето,
    затъвам в капки безвремие, в неща въображаеми,
    лишени от логика, смисъл...

    Човекът е въображение, човекът е въображаем
    от всяка своя позиция, наречена време... Кой знае..."
    Пламен Павлов
  • Човекът не е център на Вселената,
    но сам е вселена;
    !!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...