Човекът и реалността
Човекът е роден за да живее,
да скача, да се весели, да тича,
любов да прави - песен да запее,
човекът е роден за да обича.
Светът е само неговата къща,
неговият истински и светъл дом,
където майка син - юнак прегръща,
още от кърмаче точно в този дом.
Където знаем - детството отмина,
толкова е свята нашата земя,
в сърцата ни - трилистна детелина,
в душите ни е майка и баща.
Я виж как само плаче и тъмнее,
човекът се изменя и обрича,
а човекът е роден за да живее,
а човекът е роден за да обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бодуров Всички права запазени
