ЧОВЕКЪТ И САТАНАТА
(балада)

Живеел с труд Човекът  на земята.
Проправял път през иглени уши...
Със трясъка си късал тишината.
Задачите си искал да реши...

Пробивал  път Човекът  през гората.
От дързостта пред нищо не се спрял.
Велики камъни с ръцете си премятал.
На мъките от Ада устоял.

Насреща му изскочил Сатаната,
от наглостта  нечувана смутен...
И викнал: ”Кой е дръзнал  на Земята
да сменя  тук статуквото без мен!

Ти чувал ли си кой  съм аз, човече,
че аз съм  тук единствен господар.
Че мойта дума е закон...! Далече,
пръждосвай се по-скоро, куча твар!“

В едната си ръка  размахвал бомба,
а в другата треперел  пистолет...
В  очите му  искряла  страшна злоба...
И  пръскал черни мълнии навред!...

Настръхнала косматата му снага,
гадинката да смачка, без следа...
Нахвърлил се той  правото си да налага,
в сърцето на  бунтовната гора!...

Но клоните го шибанали със злоба!
Нахвърлила се се цялата гора!...
Разтърсила се земната утроба...
 Завикали бунтарите „Ура”!

А и Човекът с чука не се молил,
не търсил милост в  дивата гора...
Ударил  Дявола и го  съборил,
и  светнала сияйната Зора

И чудо чудно станало тогава...
Гората блеснала – настъпил Ден!
И тръгнала Човешката му слава...
Човекът с чука е  непобеден!

Сменил  се Господарят на земята
със революционния Човек...
Лекували Небето и Земята...
Човекът тръгнал в пътя си не лек!

И днес, заспорим ли със Сатаната,
ще трябва чука здраво да държим!
И само с чук ще обновим земята...
Пред дяволите няма да се спрем!