Човекът, когото обичам ми каза, че е убиец

Никога не повярвах, че си лош човек.

Но ще нараниш и мен,

както прави всеки

"лош човек".

Омразна логика;

"прегръщаш убиец" -

значи ли, че ще убиеш

и нещо в мен?

Или може би самата мен?

Ще ме застреляш ли с постъпките си,

или пък ще ме оставиш, давеща се

в собствената си кръв

от хладното острие на думите?

Може би ще ме задушиш с лъжи?

Не, защото ти самия ги ненавиждаш.

Ще ме удавиш ли във водопадите

от сълзи -

своите, и твоите..?

А, сетих се - свръхдоза от теб!?

Прекалено "Тарантино".

Всъщност, знам.

Знам как ще ме убиеш.

Ще ме изпепелиш. 

Не, няма да ме изгориш.

Чисто изпепеляване.

Докато от твоя огън не остане

и частица от моето същество.

Толкова силни пламъци,

че небето ще почервенее.

И ще блести,

не като слънцето,

а като твоята любима

луна.

Не защото няма да е ярко,

а защото ще е много, 

много тъжно.

Но ще бъде и красиво.

О, колко красиво!

Ще горя само за теб, 

стенанията ми ще бъдат 

чути само от теб,

а превиващото ми се, жалко тяло -

само твое.

Да живее Бог,

а вещицата да гори на клада!

А вещицата, осакатена,

с вълшебството отнето,

изнасилена от красиви думи

и посинена от нежни целувки

попадна в магия,

невидяна и нечута,

неосъзната,

но почувствана.