21.02.2018 г., 3:07

Човекът на новото време

1.3K 3 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Вестници бели безброй
Дни наред пишат за плебой
Който е излязал от строй,
Замесил се в масов бой...
Или след поредния пиянски запой
Катастрофирал на опасен завой
Хора като него порой...

18-и февруари, втори юни –
Дни на гордост, и патриотични думи
"Роди се и поведе ни в борбаТА..."
Тъй гласят във фейсбук словата
Татуси, статуси ,слава на героите,
По улицата – Хуманисти, алтруисти,
Съвършени, невинни, чисти
Бият се в гърдите, горди българи са те,
Ала лицемерно лъжат като малко дете
Днес,такъв е живота
Човекът паднал е
до скота
Всеки си гледа джоба,имота!
Помогнеш на другиго
Викат :Ебати идиота!
19ти зимен февруарски ден
И ще ви разкажа тъжната гледка пред мен!
Споменът за Апостола не е вечен, а тленен!
Вчера си морален,днес надменен
От хуманист на думи
превръщаш
се в егоист със суми
Ах,какви артисти!.
Народ сплотен!
В себе си вглъбен ,непочтен

На земята – старец– 
Повален, простуден,
Насълзен
Смъртта хванала го е в своя плен
А Човекът е толкова
принизен и озлобен
Заслепен от себе си, КРЕТЕН!

От него ще видиш само презрение
Не проявява и капчица съжаление
Освен ако не получи възнаграждение Какво катастрофално човешко падение!

Вестници бели безброй
Държавата е в застой...
И кой ще я оправи,кой????
Не и този човек – АНТИ-ГЕРОЙ
Медиите гърмят: огромна авария!
Купувайте си билетчета от националната лотария!
Честит празник, мила България!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Арнаудов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...