keri-88 (Керанка Иванова)
76 1653
5.10.2016 г., 21:55 ч.

Човекът с цигулката 

  Поезия » Друга
782 3 18

Там, на пейката, в близкия парк,

двама просяци тихо седяха.

Бе единият дрипав и стар,

и в очите му сълзи блестяха.

 

А пък другият, малко по-млад,

бе прегърнал другаря по орис.

Мършав беше, измъчен от глад

и с живота бе спрял да се бори.

 

Тъй, навели безмълвно глави

си споделяха общата болка.

Само в празните вече очи,

колко сълзи напираха, колко?!

 

После старецът шепнешком

свойта драма в живота разказа.

Имал мила съпруга и дом.

Имал син, на когото се радвал.

 

Всичко имал – професия, чар.

Цигулар бил. Е,  не Паганини,

но пък свирел с душа и със жар.

Всички стихвали щом той засвири.

 

Но се случила страшна беда.

В катастрофа загубил жена си.

Счупил крак, счупил дясна ръка,

но останал жив милост да проси.

 

Че сакати не свирят концерт…

А синът своя старец натирил.

Де, що имало, всичко му взел,

разпродал и заминал в чужбина.

 

Само малкият, кожен калъф

и ненужната вече цигулка,

стар чадър, да го пази от дъжд

и едно черно палто с качулка

 

му останали дар от сина,

да му спомнят щастливото време…

А сега само чакал мига,

Бог душата му грешна да вземе…

 

Притъмня, скоро дъжд заваля.

В парка два силуета се свили.

А в мъглявата нощна тъма

сякаш нежна цигулка засвири…

© Керанка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??