Там, на пейката, в близкия парк,
двама просяци тихо седяха.
Бе единият дрипав и стар,
и в очите му сълзи блестяха.
А пък другият, малко по-млад,
бе прегърнал другаря по орис.
Мършав беше, измъчен от глад
и с живота бе спрял да се бори.
Тъй, навели безмълвно глави
си споделяха общата болка.
Само в празните вече очи,
колко сълзи напираха, колко?! ...