sisi6571 (Светла Илиева)
46 3471
8.01.2020 г., 12:46 ч.

Човекът с велосипеда 

  Поезия
735 4 11

Той пак е сам, педалите върти.
И пътят му един и същ върти се. 
С побратим вятър – в жилите им ври
кръвта на дух свободен. И на скитник.

Убежище и дом е пустошта –
тук всеки камък – спомен за огнище.
Върти напред – безумният ни свят
притегля го във лапите си хищни.

Две-три надежди в раницата свил,
молив – в картина чувствата да плисне,
парици – ден измама да плати
и думи-огън – светещи искрици.

Ръцете му не спират – две длета –
ръце на майстор – винаги заети –
коват, поправят, зидове градят –
палатите на хорската суетност.

Морето го привлича със магнит –
в прегръдките му раните лекува.
Рапани ли по дъното лови?
Русалки ли по устните целува?

Очите му изтичат по жени,
(нали и той човек е, простосмъртен).
И не за плът плътта му го гори,
но няма кой душата му да кърпи.


И после пак педалите върти.
Във къщи го очакват рой невести.
Вода им носи, с обич ги пои,
а те му готвят гозбици небесни.

А утре-то е работа на Бог.
И само днес реално съществува.
Светът – вертеп. Нощта е крехък брод –
спасява го от скритата му лудост.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 
Разсъмване. Очакване. Кафе.
Невестиците в кошера нагледа.
И пак върти педалите напред –
на живия живот велосипеда.


 

© Светла Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??