Човешка истина

Zlatka` (Някоя)
114 159

5.01.2012 г., 20:59 ч.

Поезия

488 0 2

Не от радост пак се усмихвам.

Нескопосано скривам тъгата си.

Вечер събличам се гола, притихнала

с размазан грим по лицето си.

Но не сълзи грима развалили са.

Това е ваш'та отрова.

Безжалостно, грозно върху ми изляла се

от разяждаща завист и злоба.

И не от рани е кръвта по ръцете ми.

Това са греховете ваши.

Избърсани в другите - така май по-лесно е.

Крийте се, щом сте изплашени!

Вие човечета малки бъдете!

А аз тъгата ще крия.

Черна душа в гръдта си носете.

Аз бяла и чиста съм, щом се измия.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.