Човешка истина
Не от радост пак се усмихвам.
Нескопосано скривам тъгата си.
Вечер събличам се гола, притихнала
с размазан грим по лицето си.
Но не сълзи грима развалили са.
Това е ваш'та отрова.
Безжалостно, грозно върху ми изляла се
от разяждаща завист и злоба.
И не от рани е кръвта по ръцете ми.
Това са греховете ваши.
Избърсани в другите - така май по-лесно е.
Крийте се, щом сте изплашени!
Вие човечета малки бъдете!
А аз тъгата ще крия.
Черна душа в гръдта си носете.
Аз бяла и чиста съм, щом се измия.
© Някоя All rights reserved.
