25.01.2007 г., 1:07

“Човешката душа”

954 0 2
“Човешката душа”

Животът ми-
една пътека пуста,
душата ми е склон
небесен устрем,
която с нечовешки скокове
на някъде препуска…

Сърцето ми се ниже монотонно
и в ритъма на чуждото “злокобно”
се лута , като пътник без посока
намерил своята утеха
някъде назад в сумрака…

Душата ми се търси в полумрака,
очите ми се лутат в шубрака,
а мислите летят към Върховете,
като далечно непознато цвете…”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...