“Човешката душа”
Животът ми-
една пътека пуста,
душата ми е склон
небесен устрем,
която с нечовешки скокове
на някъде препуска…
Сърцето ми се ниже монотонно
и в ритъма на чуждото “злокобно”
се лута , като пътник без посока
намерил своята утеха
някъде назад в сумрака…
Душата ми се търси в полумрака,
очите ми се лутат в шубрака,
а мислите летят към Върховете,
като далечно непознато цвете…”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радина Гечева Всички права запазени