Jan 25, 2007, 1:07 AM

“Човешката душа”

  Poetry
951 0 2
“Човешката душа”

Животът ми-
една пътека пуста,
душата ми е склон
небесен устрем,
която с нечовешки скокове
на някъде препуска…

Сърцето ми се ниже монотонно
и в ритъма на чуждото “злокобно”
се лута , като пътник без посока
намерил своята утеха
някъде назад в сумрака…

Душата ми се търси в полумрака,
очите ми се лутат в шубрака,
а мислите летят към Върховете,
като далечно непознато цвете…”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Гечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...