8.12.2016 г., 13:48

Човешката жена

609 0 4

Човешката жена е странна.
Тя има свои сетива.
Сама лекува свойте рани
или ги крие със душа.

 

Човешката жена е смела.
Животът и - е път и дом.
Търпи когато я разстрелват
и не издава даже стон.

 

Човешката жена когато
обикне с цялото сърце,
искри от нея светлината,
човещината и - расте.

 

Човешката жена създава
уют, спокойствие и мир.
Тя, само почест заслужава.
Достойна е да е кумир.

 

Човешката жена е смисъл
на целия прекрасен свят.
Човекът мъж и е зависим.
Невярващите - да мълчат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Валъо,добре че има и човешки мъже
    "Човешката жена е смисъл
    на целия прекрасен свят.
    Човекът мъж и е зависим.
    Невярващите - да мълчат!"
  • Все още има такива жени. Харесах!
  • "Човешката" - като метафора не звучи силно, - нежна, чувствена, лъчезарна или любима, силна...!!!
    "Човешката жена когато
    обикне с цялото сърце,
    искри от нея светлината,
    човещината и - расте."
  • Браво, Вальо! Достоен стих! Искренни поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...