25.11.2006 г., 22:51 ч.
Човешката природа
Човешката природа
като сложна,
не може
да се укроти,
дори прераства
в невъзможна,
когато се изпробват
забранени широти.
Човешката природа
като проста,
чертае
поносимата съдба
нормална,
която не познава
мяра “доста”,
а туй пък е позиция
гениална…
Замръзне ли
словестният поток
и мраз,
когато думите скове,
сами извършваме
безумен скок,
захвърлящ ни
сред непознати ледове.
Със себе си
е трудно да се бориш,
дори към другия
да се стремиш
и колкото, и да говориш,
разбираш,
че грешиш.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
По непознат път се поема
препятствията се множат,
желание превес щом взема,
върховете ще се покорят.
Полюсите на нашата природа
градят, развиват личността.
Посоката от съдбата строга
не е достатъчна за същността.
Не винаги можем да се носим по течението,
понякога трябва да плуваме срещу него...
Поздрав и усмивка Валери. -
Здравей, Меганс!
Приеми, че твоят коментар ме е провокирал да развия така разсъжденията по този текст, за което ти благодаря. Но какво ще кажеш за простотата като мяра на човешката природа? Ако си съгласна, ще трябва да кажем нещо повече за тази простота...
Поздрав!
-
Здравей, Кити!
Как разбра мярата на простотата? Питам те, защото от тук започва нещо интересно с човешката природа!
Поздрав! -
Здравей, Мери!
От казаното вече в предишния коментар излиза, че борбата със себе си има основно два полюса - в сферата на невъзможното съществуване и в сферата на простотата. Тази гледна точка ни показва, че борбата със себе си е трудна, когато сме в сферата на невъзможността, а в сферата на простотата борбата се преживява по съвършено различен начин.
Поздрав! -
Здравей, Чар! Казваш "Умно!" и ме оставяш аз да правя доказателството. Добре!
Първо, сложност на съществуването, доведена до невъзможност. Коя е тази сложност?
Второ, простота на съществуването, посочена като гениалност в умението да бъде задържана. Коя е тази простота?
Трето, спирането на процеса се изразява в частност и чрез прекъсване на комуникацията - най-често срещания проблем...
Четвърто, вече сме в сферата на борбата със себе си...
Казаното ни въвежда вече в специфична ситуация, която би могло и да се конкретизира.
Надявам се да си доволна!? -
Да! Човешката природа е такава - не можеш да й сложиш мярка, да очертаеш граници и да вървиш срещу нея...А ако не грешим, как напред да продължим? Всяка грешка ни учи на нещо , тъй че е човешко и да грешим... Браво ,Валери...Стиха ти ме накара да се разфилософствувам.
-
Вярно е!!! Поздрави
-
Винаги е трудна борбата със себе си.Не затова ли замръзва понякога словесния поток?
-
Умно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Посвещавам!
Сега ме виждаш притеснена-
изтръпнала в един кошмар:
душата ми е наранена,
а нямаше дори един шамар,
защото срути се небето,
сърцето стана на сираче
и страх премина през детето,
решило тъжно да поплаче.
Разбира се, че изневяра
връхлита като тежък, собствен грях
и бързо се превръща в мяра,
която вледенява ведър смях
и всичко става много сложно,
мечтите се превръщат в прах:
простото е вече невъзможно,
а всичко туй едва сега разбрах.
Така възникна между нас бедата,
която сякаш ме разкъса,
а повод стана пак лъжата,
обкичила стотици къса,
чертаещи съдба неверна,
че този път ще е последен
и нека злобна сянка, черна
да хвърли своя полъх леден.
Сега кървя в мрачна бездна,
но пазя плахата надежда,
която в нощта беззвездна
в случайността ме пак повежда,
защото търся простотата
в две очи добри, лъчисти,
а с тях ще върна красотата
на поривите мили, чисти.
Ще помня хладната усмивка
и всеки ден ще ми досажда-
особено с оназ извивка,
която спомена ще ражда,
а той ще бъде порив късен
със своя сянка на лицето
и само погледът навъсен
надеждата ще крие в сърцето.