25.11.2006 г., 22:51

Човешката природа

809 0 10

 

Човешката природа

като сложна,

не може

да се укроти,

дори прераства

в невъзможна,

когато се изпробват

забранени широти.

Човешката природа

като проста,

чертае

поносимата съдба

нормална,

която не познава

мяра “доста”,

а туй пък е позиция

гениална…

Замръзне ли

словестният поток

и мраз,

когато думите скове,

сами извършваме

безумен скок,

захвърлящ ни

сред непознати ледове.

Със себе си

е трудно да се бориш,

дори към другия

да се стремиш

и колкото, и да говориш,

разбираш,

че грешиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На Меганс и на Анета -
    Посвещавам!

    Сега ме виждаш притеснена-
    изтръпнала в един кошмар:
    душата ми е наранена,
    а нямаше дори един шамар,
    защото срути се небето,
    сърцето стана на сираче
    и страх премина през детето,
    решило тъжно да поплаче.

    Разбира се, че изневяра
    връхлита като тежък, собствен грях
    и бързо се превръща в мяра,
    която вледенява ведър смях
    и всичко става много сложно,
    мечтите се превръщат в прах:
    простото е вече невъзможно,
    а всичко туй едва сега разбрах.

    Така възникна между нас бедата,
    която сякаш ме разкъса,
    а повод стана пак лъжата,
    обкичила стотици къса,
    чертаещи съдба неверна,
    че този път ще е последен
    и нека злобна сянка, черна
    да хвърли своя полъх леден.

    Сега кървя в мрачна бездна,
    но пазя плахата надежда,
    която в нощта беззвездна
    в случайността ме пак повежда,
    защото търся простотата
    в две очи добри, лъчисти,
    а с тях ще върна красотата
    на поривите мили, чисти.

    Ще помня хладната усмивка
    и всеки ден ще ми досажда-
    особено с оназ извивка,
    която спомена ще ражда,
    а той ще бъде порив късен
    със своя сянка на лицето
    и само погледът навъсен
    надеждата ще крие в сърцето.
  • По непознат път се поема
    препятствията се множат,
    желание превес щом взема,
    върховете ще се покорят.
    Полюсите на нашата природа
    градят, развиват личността.
    Посоката от съдбата строга
    не е достатъчна за същността.

    Не винаги можем да се носим по течението,
    понякога трябва да плуваме срещу него...

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Здравей, Меганс!
    Приеми, че твоят коментар ме е провокирал да развия така разсъжденията по този текст, за което ти благодаря. Но какво ще кажеш за простотата като мяра на човешката природа? Ако си съгласна, ще трябва да кажем нещо повече за тази простота...
    Поздрав!
  • Здравей, Кити!
    Как разбра мярата на простотата? Питам те, защото от тук започва нещо интересно с човешката природа!
    Поздрав!
  • Здравей, Мери!
    От казаното вече в предишния коментар излиза, че борбата със себе си има основно два полюса - в сферата на невъзможното съществуване и в сферата на простотата. Тази гледна точка ни показва, че борбата със себе си е трудна, когато сме в сферата на невъзможността, а в сферата на простотата борбата се преживява по съвършено различен начин.
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...