Човещина...
Апартаментът е моят затвор.
Прозорците са решетките,
през които мога да гледам свободата,
но не и да и се радвам.
Обикалям стаите и се лутам,
като птица в клетка имам криле,
но не мога да изляза.
Излежавам присъда за човещина.
Дума, която отдавна е загубила
значението си такова каквото е.
Тя е като думите " вълшебство, феи, магия, вълшебен прах, летящо килимче"
и още много сходни,
незначими за човешкия разум.
Излежавам своята присъда
породена от човещината
на моя живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Николова Всички права запазени