7.11.2018 г., 21:34 ч.

Човещина... 

  Поезия
471 0 0

Апартаментът е моят затвор.

Прозорците са решетките,

през които мога да гледам свободата,

но не и да и се радвам.

 

Обикалям стаите и се лутам,

като птица в клетка имам криле,

но не мога да изляза.

Излежавам присъда за човещина.

 

Дума, която отдавна е загубила

значението си такова каквото е.

Тя е като думите " вълшебство, феи, магия, вълшебен прах, летящо килимче"

и още много сходни,

незначими за човешкия разум.

 

Излежавам своята присъда

породена от човещината

на моя живот.

© Поля Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??