7.11.2018 г., 21:34

Човещина...

677 0 0

Апартаментът е моят затвор.

Прозорците са решетките,

през които мога да гледам свободата,

но не и да и се радвам.

 

Обикалям стаите и се лутам,

като птица в клетка имам криле,

но не мога да изляза.

Излежавам присъда за човещина.

 

Дума, която отдавна е загубила

значението си такова каквото е.

Тя е като думите " вълшебство, феи, магия, вълшебен прах, летящо килимче"

и още много сходни,

незначими за човешкия разум.

 

Излежавам своята присъда

породена от човещината

на моя живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....