Апартаментът е моят затвор.
Прозорците са решетките,
през които мога да гледам свободата,
но не и да и се радвам.
Обикалям стаите и се лутам,
като птица в клетка имам криле,
но не мога да изляза.
Излежавам присъда за човещина.
Дума, която отдавна е загубила
значението си такова каквото е.
Тя е като думите " вълшебство, феи, магия, вълшебен прах, летящо килимче"
и още много сходни,
незначими за човешкия разум.
Излежавам своята присъда
породена от човещината
на моя живот.
© Поля Николова All rights reserved.