Човещина...

Апартаментът е моят затвор.

Прозорците са решетките,

през които мога да гледам свободата,

но не и да и се радвам.

Обикалям стаите и се лутам,

като птица в клетка имам криле,

но не мога да изляза.

Излежавам присъда за човещина.

Дума, която отдавна е загубила

значението си такова каквото е.

Тя е като думите " вълшебство, феи, магия, вълшебен прах, летящо килимче"

и още много сходни,

незначими за човешкия разум.

Излежавам своята присъда

породена от човещината

на моя живот.