11.10.2006 г., 0:06

Чрез любовта единствено сме вечни

885 0 8

 

 

Чрез любовта

единствено сме вечни
и тя е крепост

за мнозина,
защото прави ни

човечни
в духовна спойка

на двамина,
която има

своето значение,
оставащо на живите

в паметта,
затуй не можем

с примирение
егоизма да сродяваме

с радостта.
Семейство без любов

е в разруха
и чезне

в обща деградация,
че душата

в самота е глуха,
улавяща

бедите в градация.
- В родовата памет

ти се вграждаш,
щом себе си

с любов изграждаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Роси!
    Благодаря за съдействието! Отговорихме на един кълн на градивна критика.
    Поздрав!
  • Здравей, Нети!
    Поздрави!
  • Здравей, Валери!
    Твоите текстове в които ти разгръщаш философията на любовното съпреживяване изискват от читателя съсредоточение и разсъждение,а не бърз прочит след който да бъде отчетено,че ритъма в тях се губи.
    Поздрав!
  • Поздрав към коментиралите с една малка преработка на горния текст, станала възможна, благодарение и на Росица:

    Любовта ни прави вечни


    Любовта
    ни прави вечни
    и е крепост
    за мнозина,
    защото ставаме
    човечни
    в духовна спойка
    на двамина,
    която има
    своето значение,
    оставащо на живите
    във паметта,
    затуй не можем
    с примирение
    егоизма да сродяваме
    със радостта.
    Семейство без любов
    е във разруха
    и чезне
    в деградация,
    че душата
    в самота е глуха,
    улавяща
    бедите във градация.
    - Във родовата памет
    ти се вграждаш,
    щом себе си
    с любов изграждаш.
  • "...защото прави ни
    човечни..."

    Поздравления!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...