Чрез любовта
единствено сме вечни
и тя е крепост
за мнозина,
защото прави ни
човечни
в духовна спойка
на двамина,
която има
своето значение,
оставащо на живите
в паметта,
затуй не можем
с примирение
егоизма да сродяваме
с радостта.
Семейство без любов
е в разруха
и чезне
в обща деградация,
че душата
в самота е глуха,
улавяща
бедите в градация.
- В родовата памет
ти се вграждаш,
щом себе си
с любов изграждаш.
© Валери Рибаров Все права защищены
Благодаря за съдействието! Отговорихме на един кълн на градивна критика.
Поздрав!