11 окт. 2006 г., 00:06

Чрез любовта единствено сме вечни 

  Поэзия
738 0 8

 

 

Чрез любовта

единствено сме вечни
и тя е крепост

за мнозина,
защото прави ни

човечни
в духовна спойка

на двамина,
която има

своето значение,
оставащо на живите

в паметта,
затуй не можем

с примирение
егоизма да сродяваме

с радостта.
Семейство без любов

е в разруха
и чезне

в обща деградация,
че душата

в самота е глуха,
улавяща

бедите в градация.
- В родовата памет

ти се вграждаш,
щом себе си

с любов изграждаш.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Роси!
    Благодаря за съдействието! Отговорихме на един кълн на градивна критика.
    Поздрав!
  • Здравей, Нети!
    Поздрави!
  • Здравей, Валери!
    Твоите текстове в които ти разгръщаш философията на любовното съпреживяване изискват от читателя съсредоточение и разсъждение,а не бърз прочит след който да бъде отчетено,че ритъма в тях се губи.
    Поздрав!
  • Поздрав към коментиралите с една малка преработка на горния текст, станала възможна, благодарение и на Росица:

    Любовта ни прави вечни


    Любовта
    ни прави вечни
    и е крепост
    за мнозина,
    защото ставаме
    човечни
    в духовна спойка
    на двамина,
    която има
    своето значение,
    оставащо на живите
    във паметта,
    затуй не можем
    с примирение
    егоизма да сродяваме
    със радостта.
    Семейство без любов
    е във разруха
    и чезне
    в деградация,
    че душата
    в самота е глуха,
    улавяща
    бедите във градация.
    - Във родовата памет
    ти се вграждаш,
    щом себе си
    с любов изграждаш.
  • "...защото прави ни
    човечни..."

    Поздравления!!!

  • Поучително и философско - добре, но 5. Можеш да обработиш ритъма. С римите всичко е о кей с изключение на "деградация - градация". Не е желателно да се римува с думи, които са производни от корена на римуваната или същите, като нея. По-подходящо е да намериш синоним с подобно звучене.
  • Чрез любовта сме вечни,но защо?
    От любов създадени сме всички
    и още от люлката търсим едно
    протягайки невръстните ръчички.
    Порастваме ние и пак това желаем
    стремим се с някой да сме цяло
    не спираме докато не остареем
    до гроб ... отделно душа от тяло.

    Поздрав и усмивка Валери.
    /Извини ме за философстването/
  • Чудесен си!
Предложения
: ??:??