11 oct 2006, 0:06

Чрез любовта единствено сме вечни

  Poesía
889 0 8

 

 

Чрез любовта

единствено сме вечни
и тя е крепост

за мнозина,
защото прави ни

човечни
в духовна спойка

на двамина,
която има

своето значение,
оставащо на живите

в паметта,
затуй не можем

с примирение
егоизма да сродяваме

с радостта.
Семейство без любов

е в разруха
и чезне

в обща деградация,
че душата

в самота е глуха,
улавяща

бедите в градация.
- В родовата памет

ти се вграждаш,
щом себе си

с любов изграждаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Роси!
    Благодаря за съдействието! Отговорихме на един кълн на градивна критика.
    Поздрав!
  • Здравей, Нети!
    Поздрави!
  • Здравей, Валери!
    Твоите текстове в които ти разгръщаш философията на любовното съпреживяване изискват от читателя съсредоточение и разсъждение,а не бърз прочит след който да бъде отчетено,че ритъма в тях се губи.
    Поздрав!
  • Поздрав към коментиралите с една малка преработка на горния текст, станала възможна, благодарение и на Росица:

    Любовта ни прави вечни


    Любовта
    ни прави вечни
    и е крепост
    за мнозина,
    защото ставаме
    човечни
    в духовна спойка
    на двамина,
    която има
    своето значение,
    оставащо на живите
    във паметта,
    затуй не можем
    с примирение
    егоизма да сродяваме
    със радостта.
    Семейство без любов
    е във разруха
    и чезне
    в деградация,
    че душата
    в самота е глуха,
    улавяща
    бедите във градация.
    - Във родовата памет
    ти се вграждаш,
    щом себе си
    с любов изграждаш.
  • "...защото прави ни
    човечни..."

    Поздравления!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...