Чучело
Искам някой ден да се смиря
и да съм спокойна като скука,
като мишка смело да се свра
в дрехи на една човешка кукла.
Да се зъбя срещу всеки луд,
дръзнал да обикне маргаритка
сред поле от тикви, хора, студ.
И да поведа със него битка
на живот и смърт! Че кой е той
да руши постигнатото сиво?!
Просто луд! От луд не става свой.
Своите обръщат гръб красиво.
Имат непомръдващи лица,
ползват чужди дрехи. И животи
за живот. Живеят без сърца,
но пък дълго.
Искам да съм кротка,
малка кукла във човешки цвят,
да сивея скучно насред тикви.
Някой ден... И в някой следващ свят.
В този свят съм луд.
И ви обиквам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
