Чучело
Искам някой ден да се смиря
и да съм спокойна като скука,
като мишка смело да се свра
в дрехи на една човешка кукла.
Да се зъбя срещу всеки луд,
дръзнал да обикне маргаритка
сред поле от тикви, хора, студ.
И да поведа със него битка
на живот и смърт! Че кой е той
да руши постигнатото сиво?!
Просто луд! От луд не става свой.
Своите обръщат гръб красиво.
Имат непомръдващи лица,
ползват чужди дрехи. И животи
за живот. Живеят без сърца,
но пък дълго.
Искам да съм кротка,
малка кукла във човешки цвят,
да сивея скучно насред тикви.
Някой ден... И в някой следващ свят.
В този свят съм луд.
И ви обиквам.
© Дарина Дечева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти и смирение!?
Как ли пък не!
Има лудости предопределени и обичта е една от тях. От тях няма как да се избяга, няма лек, няма искам - не искам, няма бягство
И е прекрасно, че е така! -
Смирено благодаря на всички!
-
Който си го може, си го може!
А да се смириш не вярвам -
Много ми хареса!Поздравления!
-
да си спокойна, като скука - Е, за теб това няма как да стане, дори и в друг живот!
-
Хареса ми.
-
Много ми хареса!
-
!
-
!
-
.. трудно ще се получи, даже и в някой друг живот...
Много ми хареса! -
Харесах!Поздрав, Дарче!
-
Много е хубаво!
-
"- Лудите, лудите - те да са живи!..."
-
трудно ще се получи с този темперамент
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Удоволствие си!