Чудаците…
Крилатите хора просторът зове,
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене,
заради които светът съществува,
с наука диша и няма да умре.
Мамят ги незнайни, дивни върхове
и обичайният път им е тесен -
не е скроен за красиви умове.
Те в редица стройна бодро не вървят,
на тях не отдава им се да пълзят,
оковани в клетка – просто ще умрат…
На свобода ли са – крепят Земята,
със силен взор, проникващ над звездите,
неудържимо разискрящ мечтите…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
