Чудеса навред, по три
Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям,
а колички и роботи,
бързо ми сглобява сам,
сръчно с "Легото" работи.
Дядо ми пък, уж е стар,
а от мене по не слуша,
кон уж язди, със самар,
яхнал кривата ни круша.
Баба уж боли я крак
взела стар чадър и пита:
— "Я, кажи ми, чедо, как
от балкона се полита?"
Чудеса навред, по три,
свят ми се зави! Простете!
Искам брат и две сестри!
Вие възрастни бъдете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Успех!
