„Чудното“ днес
Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб.
А човекът е толкова хищен.
Заменил е сърцето си с лед.
Ще успееш ли него да видиш?
А из стаята стене живот.
Съкровеното тяло на дама.
А към Рая полита Любов.
А навремето били са двама.
И до бледите твои стени,
се чернее усмивка на камък.
Хоризонта, изкъпан във пламък,
е магически дом за мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
