17.11.2017 г., 13:12 ч.

„Чудното“ днес 

  Поезия » Гражданска
517 1 3

Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.

И балконите плачат за теб.
А човекът е толкова хищен.
Заменил е сърцето си с лед.
Ще успееш ли него да видиш?

А из стаята стене живот.
Съкровеното тяло на дама.
А към Рая полита Любов.
А навремето били са двама.

И до бледите твои стени,
се чернее усмивка на камък.
Хоризонта, изкъпан във пламък,
е магически дом за мечти.

© Димитър Драганов Всички права запазени

На Далчев...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??