От спомени сърцето бие лудо –
за младост, за любов и красота…
Навярно всеки спомен върши чудо,
докоснал гънките на паметта!
Във друго измерение минава
душата ми, щом в спомен разцъфти.
И там – дълбоко в нея - пак оставаш
като невинно цвете - само ти!
Очите ти, гласът ти, аромата
се връщат във настъпващия ден
и литнали на времето с крилата,
по пътя ме повеждат вдъхновен!
Но само ти във мене ще намираш
за своето вълшебство пристан тих,
а любовта ти вечно ще вибрира
с нетленни трели в моя чуден стих!
© Симеон Ангелов Всички права запазени