Чудото
Чудото
Живеех си рутинно без емоции
улегнало, удобно до безличие,
в живота ми отсъстваха промоции,
на обич, на любов, на нещо силно.
А ти къде бе, мила, и при тебе ли
в живота ти пристъпваше безвремие,
прелиствала си албуми със спомени,
а те, децата... са от друго поколение.
Тогава си отворила капака
на машинката със многото клавиши,
безцелно, да убиеш някак времето,
без да очакваш някой да ти пише.
Станало е по едно и също време,
написал съм ти нещо между другото,
без да подозирам, че съдбата ни,
тайничко замисляла е чудото.
Чудото, да срещнеш оня другия,
който ще те слуша със внимание,
който също има много да ти каже,
и завинаги със тебе ще остане.
Куш, декември 13-та
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Куш Всички права запазени
!
