Чудотворна нощ
Чудотворна нощ
От пазвата дълбока на нощта
кънтят към моя дух камбани,
които в орди на свещените неща
възнасят бледи образи събрани.
До мене дишат облаци и страсти,
пред мен издигнати са върхове,
течения - прииждащи на части
повличат ме в незнайни светове.
Луната с пръстите си позлатени
отдава чест на конници в нощта,
които в чуден плащ са устремени:
Извайват купола на вечността!
Във тази нощ приижда утринта
и всичко преживяно се промива,
като поверия измити през роса
и в сълзи отронени на самодива.
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
