Чудотворна нощ

От пазвата дълбока на нощта
кънтят към моя дух камбани,
които в орди на свещените неща
възнасят бледи образи събрани.

До мене дишат облаци и страсти,
пред мен издигнати са върхове,
течения - прииждащи на части
повличат ме в незнайни светове.

Луната с пръстите си позлатени
отдава чест на конници в нощта,
които в чуден плащ са устремени:
Извайват купола на вечността!

Във тази нощ приижда утринта
и всичко преживяно се промива,
като поверия измити през роса
и в сълзи отронени на самодива.

Лъчиста