Aug 18, 2013, 7:36 PM  

Чудотворна нощ 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
449 0 1

Чудотворна нощ

От пазвата дълбока на нощта
кънтят към моя дух камбани,
които в орди на свещените неща
възнасят бледи образи събрани.

До мене дишат облаци и страсти,
пред мен издигнати са върхове,
течения - прииждащи на части
повличат ме в незнайни светове.

Луната с пръстите си позлатени
отдава чест на конници в нощта,
които в чуден плащ са устремени:
Извайват купола на вечността!

Във тази нощ приижда утринта
и всичко преживяно се промива,
като поверия измити през роса
и в сълзи отронени на самодива.

Лъчиста

 

 

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??