16.12.2008 г., 15:33

Чудовище

1.2K 0 5
ЧУДОВИЩЕ

Няма връщане назад,
промяната е невъзможна.
Останаха единствено гняв и разврат,
дори и вярата ми стана прекалено сложна.
Това, което станах,
това, в което се превърнах,
Всичкото зло, което обхванах,
ме спира да изрека - това съм аз, вече се завърнах.
Изрод, чудовище долно,
е нещото,  което съм сега.
И душата, даже и сърцето ми е болно.
И светлината угасна, остана само тъмнина.
Всичко, което правя е грях след грях.
В Ада запазил съм си стая,
тъй като вече разбрах,
че ми е забранено да се доближавам до Рая.
И всяка моя дума,
е грозна обида, мръсна псувня,
за която ще трябва да плащам огромна сума,
която лично на дявола ще даря.
Това съм аз в тоя живот -
чудовищe подхранвано от омраза.
Към всеки, даже и към собствения род,
и към себе си дори както се оказа.
И никой не може да ми помогне
да прогоня злото от мен.
Нито пък ще ме трогне
със сълзливи думи, изричани всеки ден.
Твърде късно е сега,
изход няма.
Загубил съм се в мрачната мъгла -
единствено чудовището в мен остана!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...