Чуй как сърцето ми
спира да бие
сред тишината на времето.
С превръзки след рани,
на които закачат теглилките,
да премерят колко е болката.
Само е. Сред глъчта на всички
осъждащи го.
Спира циклично, поръчково.
После бавно потегля,
почти таксиджийно.
Чака някой да иска
нещо от него
и все другите слагат цената,
а то си плаща...
И все им прощава...
© Ана Всички права запазени