Чуй как сърцето ми
спира да бие
сред тишината на времето.
С превръзки след рани,
на които закачат теглилките,
да премерят колко е болката.
Само е. Сред глъчта на всички
осъждащи го.
Спира циклично, поръчково.
После бавно потегля,
почти таксиджийно.
Чака някой да иска
нещо от него
и все другите слагат цената,
а то си плаща...
И все им прощава...
© Ана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
