Чуй как сърцето ми
спира да бие
сред тишината на времето.
С превръзки след рани,
на които закачат теглилките,
да премерят колко е болката.
Само е. Сред глъчта на всички
осъждащи го.
Спира циклично, поръчково.
После бавно потегля,
почти таксиджийно.
Чака някой да иска ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up