8.04.2020 г., 23:49

Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма

814 0 0

Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,

прегърни ме и ми донеси

упойната и сладка забрава

и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.

Мракът е топлата утроба

на всички невъзпяти въжделения

и нашата единствена обител,

далеко от камбаните на утрото.

Скосени са мечтите в тъжната сегашност

на линеещите ни сърца и само

свъсен дъжд с омерзение смразява

пеперудената крехкост на спомените

за всичко онова, което галехме с надежда

някъде в отвъдните онейрии

под сините кристали на невъзможно небе

и трепнещо притеснена взаимност.

Обсидиан и хиацинт, моя лунна сянка,

стопи неверието на устните в леда ми

и не слушай воя на забравата биещ

в олтара на поруганата навеки нежност...

 

Бродница призрачна скитам

в сумрачните зали на зловонния живот.

Гробница е моята душа,

за която дори дяволът би заплатил

със злато и срам.

Чудовищата във сърцето вият

в катакомбено смирение,

влачат опустошената плът

по мъртвите каньони на Валхала,

докато снегът прокърви

в жертвена скръб.

Отровното семе на излинялата страст

ще изпия до дъно,

а между бедрата ми, изящно разтворени,

гарвани се роят в пурпурен плам.

Чак тогава ще изтръгна всичко човешко от тебе,

студено мое хиацинтово момче,

с гротескните пръсти на влюбен вампир.

Нека завинаги и ден отгоре да върлуваме в мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...