Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба
на всички невъзпяти въжделения
и нашата единствена обител,
далеко от камбаните на утрото.
Скосени са мечтите в тъжната сегашност
на линеещите ни сърца и само
свъсен дъжд с омерзение смразява
пеперудената крехкост на спомените ...