Чуй петела!
Петелът чуеш ли в зори,
всичко друго е мъгла и вятър.
Спрат ли своя бяг стрелките,
угасва рампата - сбогом театър...
От пусто в празно и мираж,
химера някаква е Ел Дорадо.
Един безмислен воаяж,
лански сняг и буфонада.
Един от многото слепци -
такъв съм бил и аз - заблуден.
Помъдрях че мога и с трохи,
но дълго още да ме будиш.
Далеч от всяка суета,
крачим двама към предела.
Теши ме, стопля мисълта,
до теб да чуя във зори петела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Станков Всички права запазени
