Петелът чуеш ли в зори,
всичко друго е мъгла и вятър.
Спрат ли своя бяг стрелките,
угасва рампата - сбогом театър...

От пусто в празно и мираж,

химера някаква е Ел Дорадо.
Един безмислен воаяж,
лански сняг и буфонада.

Един от многото слепци  -

такъв съм бил и аз - заблуден.
Помъдрях че мога и с трохи,
но дълго още да ме будиш.

Далеч от всяка суета,

крачим двама към предела.
Теши ме, стопля мисълта,
до теб да чуя във зори петела.