27.05.2016 г., 16:40 ч.

Чужда 

  Поезия » Любовна
496 0 1

Безсилна съм пред твойте думи,
безумно силно стягат нещо в мен.
С усмивка тъжна гледам пропаст помежду ни,
от години гласовете викат нощ и ден.

 

И чувам отдалече неговите стъпки
да внасят в мене тих копнеж,
че видиш ли у нас такава тръпка,
ще осъзнаеш и ще разбереш...

 

Пръсти разтвори и отпусни ръка,
усети как свободата сетивата ми разбужда.
Казвам ти - не ще ме задържиш така,
аз вече съм отдавна чужда.

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??