Безсилна съм пред твойте думи,
безумно силно стягат нещо в мен.
С усмивка тъжна гледам пропаст помежду ни,
от години гласовете викат нощ и ден.
И чувам отдалече неговите стъпки
да внасят в мене тих копнеж,
че видиш ли у нас такава тръпка,
ще осъзнаеш и ще разбереш...
Пръсти разтвори и отпусни ръка,
усети как свободата сетивата ми разбужда.
Казвам ти - не ще ме задържиш така,
аз вече съм отдавна чужда.
© Дани All rights reserved.