24.02.2024 г., 11:32 ч.

Чужди 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
112 1 1

Ръцете ти - чужди 

Посягам да ги докосна, 

винаги ли са били толкова сухи? 

Това те ли са? 

 

Очите ти - чужди 

Разбивах се в тях 

Гледам и не виждам,

взирам се в камъни,

пак се разбивам. 

 

Устните ти – те са ми любими 

Същите са си и поне още мои

не мога да си ги представя върху друг.

О, боже. Не! 

Усмивката ти…

И те вече са чужди…

 

Ще успеем ли? 

За мен ли си? 

Ти ли си моя човек? 

Достатъчно ли се лутах

или хората се лутат цял живот? 

 

Трябва ли да те пусна

или сме по силни от всичко,

което е между нас? Заслужава ли си? 

С мен ли си? 

Ще се бием ли? 

 

Край! Написах го. 

Вече е запечатано. 

Направих невъзможното, което мислех,

че е грях дори да си помисля. 

Любов моя, прости ми…

© Viktoria Koleva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??