22.04.2008 г., 12:59 ч.

Чужди крайбрежия 

  Поезия » Друга
809 0 25
Закотвях се винаги
в чужди крайбрежия.
Не търсех уютен
мираж в хоризонти.
Студени вълни във
очите бележеха
панически ужас,
разбиващ се в гонгове.


Убийствено, ехото
счупваше дните ми.
Парчета от Слънце
събирах с надежда
и вятър заплитах
на плитка в косите ми.
Във мътни и кални
води се отглеждах.


Но кривия образ
вълните ограбваха.
В една се познавах,
но губех я с другите.
Да скоча след тях с
алчен шепот приканваха.
(Повярваха в нищо
единствено лудите).


А аз не повярвах,
противно на себе си.
Защо ли си мислех,
че мога да литна?
От котви покривах се
цялата с белези.
Изгубих се вече!
Дали пък не свикнах?

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??