Apr 22, 2008, 12:59 PM

Чужди крайбрежия 

  Poetry » Other
845 0 25
Закотвях се винаги
в чужди крайбрежия.
Не търсех уютен
мираж в хоризонти.
Студени вълни във
очите бележеха
панически ужас,
разбиващ се в гонгове.


Убийствено, ехото
счупваше дните ми.
Парчета от Слънце
събирах с надежда
и вятър заплитах
на плитка в косите ми.
Във мътни и кални
води се отглеждах.


Но кривия образ
вълните ограбваха.
В една се познавах,
но губех я с другите.
Да скоча след тях с
алчен шепот приканваха.
(Повярваха в нищо
единствено лудите).


А аз не повярвах,
противно на себе си.
Защо ли си мислех,
че мога да литна?
От котви покривах се
цялата с белези.
Изгубих се вече!
Дали пък не свикнах?

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??