На чужди ''ноти'' свирих,
чужди болки преживях,
последната цигулка бях.
Неверни сълзи с мойте
бършех.
Прегръщах си химерите ревниво
както пияница – бутилка вино.
Сега душата ми е вече
еднокрака балерина.
Любов да срещна,
с удоволствие ще я
подмина.
/Манчев/
© Христо Манчев Всички права запазени