Чупливи години
Пазя те вече от себе си
като чуплив сувенир.
Думи пестя и оттенъци
и те прегръщам в ефир.
Пазя те като знамение,
вливам ти дози безброй
слънчево вдъхновение,
без да намирам покой.
Шепна добри полуистини,
голата кой я цени...
Връщам ти кадри, изчистени
от овехтели вини.
Страшното губи значение,
ще го загърбим да спи.
Нищо не е прегрешение,
може ли да ни сплоти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
