Пазя те вече от себе си
като чуплив сувенир.
Думи пестя и оттенъци
и те прегръщам в ефир.
Пазя те като знамение,
вливам ти дози безброй
слънчево вдъхновение,
без да намирам покой.
Шепна добри полуистини,
голата кой я цени...
Връщам ти кадри, изчистени
от овехтели вини.
Страшното губи значение,
ще го загърбим да спи.
Нищо не е прегрешение,
може ли да ни сплоти.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
