Пазя те вече от себе си
като чуплив сувенир.
Думи пестя и оттенъци
и те прегръщам в ефир.
Пазя те като знамение,
вливам ти дози безброй
слънчево вдъхновение,
без да намирам покой.
Шепна добри полуистини,
голата кой я цени...
Връщам ти кадри, изчистени
от овехтели вини.
Страшното губи значение,
ще го загърбим да спи.
Нищо не е прегрешение,
може ли да ни сплоти.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
