Пазя те вече от себе си
като чуплив сувенир.
Думи пестя и оттенъци
и те прегръщам в ефир.
Пазя те като знамение,
вливам ти дози безброй
слънчево вдъхновение,
без да намирам покой.
Шепна добри полуистини,
голата кой я цени...
Връщам ти кадри, изчистени
от овехтели вини.
Страшното губи значение,
ще го загърбим да спи.
Нищо не е прегрешение,
може ли да ни сплоти.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
