Пазя те вече от себе си
като чуплив сувенир.
Думи пестя и оттенъци
и те прегръщам в ефир.
Пазя те като знамение,
вливам ти дози безброй
слънчево вдъхновение,
без да намирам покой.
Шепна добри полуистини,
голата кой я цени...
Връщам ти кадри, изчистени
от овехтели вини.
Страшното губи значение,
ще го загърбим да спи.
Нищо не е прегрешение,
може ли да ни сплоти.
© Светличка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
