Чува се...
През отворения прозорец на къщата ти
съседите чуха как влизам.
Чуха стъпките ми, превъртането на ключ
и на гардении мириса.
Чуха ме да захвърлям сандалите си
към най близкия ъгъл,
и теб (от средата на стаята),
да казваш колко съм хубава.
После звук от наливане в чаша
и въпрос върху устните ти.
Падналата от рамото ми презрамка
и усмивката ми на блудница.
Твоето дръпване от цигарата,
моето тихо въздъхване.
И разбраха, че вечерта е наша,
и ще има много за слушане.
Първата ни целувка
в светлината дискретна.
На завесите шепота, на телата ни трепета.
Как стаяваш дъха си,
за да не ме събудиш.
И да крещя в ръцете ти,
но не защото са груби.
Продължиха да слушат дните ни
и как заспивам на коленете ти.
Осиротялото коте,
което взех от контейнера.
Смеховете ни, моят и твоят-
този коктейл от ноти.
И проумяха, че смисълът
е в отворените прозорци.
После чуха, разбира се
и едно неловко мълчание.
Строшена чаша на пода,
(втълпиха си, че е по невнимание).
Чуха да търся обувките си.
Теб, по средата на стаята.
Дали каза колко съм хубава-
за това можеха да гадаят.
И пак превъртането на ключ,
но този път наобратно.
И котето, което усети,
че в къщата захладнява.
И...Прозорецът се затвори.
Подразбраха го от въздушната струя.
Но не като след любов,
а като преди боледуване.
После всички разказваха
колко често си го отварял.
Но не са чули нищо.
Явно просто си проветрявал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
