Чува се...
През отворения прозорец на къщата ти
съседите чуха как влизам.
Чуха стъпките ми, превъртането на ключ
и на гардении мириса.
Чуха ме да захвърлям сандалите си
към най близкия ъгъл,
и теб (от средата на стаята),
да казваш колко съм хубава.
После звук от наливане в чаша
и въпрос върху устните ти.
Падналата от рамото ми презрамка
и усмивката ми на блудница.
Твоето дръпване от цигарата,
моето тихо въздъхване.
И разбраха, че вечерта е наша,
и ще има много за слушане.
Първата ни целувка
в светлината дискретна.
На завесите шепота, на телата ни трепета.
Как стаяваш дъха си,
за да не ме събудиш.
И да крещя в ръцете ти,
но не защото са груби.
Продължиха да слушат дните ни
и как заспивам на коленете ти.
Осиротялото коте,
което взех от контейнера.
Смеховете ни, моят и твоят-
този коктейл от ноти.
И проумяха, че смисълът
е в отворените прозорци.
После чуха, разбира се
и едно неловко мълчание.
Строшена чаша на пода,
(втълпиха си, че е по невнимание).
Чуха да търся обувките си.
Теб, по средата на стаята.
Дали каза колко съм хубава-
за това можеха да гадаят.
И пак превъртането на ключ,
но този път наобратно.
И котето, което усети,
че в къщата захладнява.
И...Прозорецът се затвори.
Подразбраха го от въздушната струя.
Но не като след любов,
а като преди боледуване.
После всички разказваха
колко често си го отварял.
Но не са чули нищо.
Явно просто си проветрявал.
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Боже, невероятно е!Как така съм го пропуснал... Поздравления и силни аплодисменти, Иринка!
-
Пепи, привет и тук!🤗🥀
-
Много хубаво!
-
Хах, сполучливо сравнение👍
Имаме да се опознаваме, да 😊 -
Ама наистина бе -cinema,cinema! А пък аз щото съм отскоро, но времето е пред нас ще се опознаем.Виж Юри е като"Рим -открит град", а ти малко като"Рим на аристократите" полека и помалко. Обичам филмите!
-
Елмаз, на тяхно място идва нещо друго, много по-силно...🌱
Руми, затворени ли...? Че каква по-интересна пантомима от силуетите зад спуснатите завеси! Гледаме...
То да е само напоследък....😉 -
Поздравявам те, страхотен изказ! Напоследък си доста открита, ама то ще дойдат хладните вечери и ще затворим прозорцитеее....
-
Леле, леле... Без думи! Браво!
-
Наде, беше широко отворен...🌱
Генек, ние с Дени сме в журито вече 🤭
Кети, магично да ни е, винаги 🌹
Дени, което не се чуваше, се виждаше. Късметлии 🤭 Броячаааа....не казвам 😁
Стойчо, няма човек, който да се е отказал след третия оргазъм. То тогава се започва, дето се вика 😀 Благодаря ти!🥀 -
Пишеш толкова провокативно, че изпитах очарованието на третият оргазъм, но не се отказах!
Продължих да чета, въпреки отзвучалата възбуда от взаимното проникване на думите,натоварени с флуиди от аромат на...гардении. -
Ама че слух имат тия съседи..
Ама че шумни сте..
Ох, ето не исках да го казвам, ама брояча оправи ли се или още е счупен.. -
Омагьоса ме с този стих!
-
То туй за червена точка...
Хубаво.
Бягай на плажа при Юри! Че кандидат-мулатки много... -
Чув(ств)а се, да!
-
Чуха го през отворения прозорец на колата ми, преди да отлепя с 200🐈😀
-
А какво стана с котарака?
-
Дани, безапелационно!💗🥀
Юри, няма нужда от тях. Да отворим широко прозорците и каквото се чуе 😘 -
Е, Ирка, тука вече онемях! 😀 Изгубих и рими, и думи, и мераци...
-
Ирко, много ми хареса, особено това :
"И смеха ни, моят и твоят-
този коктейл от ноти.
И проумяха, че смисълът
е в отворените прозорци."
Животът се живее, а не се проспива.
👏💜 -
Някак различна беше -грижовна и търпелива ❤
-
Богато! Музата ти е била "Екстра качество" . Чета го вече сигурно 5 път. Много хубави находки има в него.
-
Всеки отворен прозорец разказва история. Затворените също. Привет, Петър!
-
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти!