Чува се...
През отворения прозорец на къщата ти
съседите чуха как влизам.
Чуха стъпките ми, превъртането на ключ
и на гардении мириса.
Чуха ме да захвърлям сандалите си
към най близкия ъгъл,
и теб (от средата на стаята),
да казваш колко съм хубава.
После звук от наливане в чаша
и въпрос върху устните ти.
Падналата от рамото ми презрамка
и усмивката ми на блудница.
Твоето дръпване от цигарата,
моето тихо въздъхване.
И разбраха, че вечерта е наша,
и ще има много за слушане.
Първата ни целувка
в светлината дискретна.
На завесите шепота, на телата ни трепета.
Как стаяваш дъха си,
за да не ме събудиш.
И да крещя в ръцете ти,
но не защото са груби.
Продължиха да слушат дните ни
и как заспивам на коленете ти.
Осиротялото коте,
което взех от контейнера.
Смеховете ни, моят и твоят-
този коктейл от ноти.
И проумяха, че смисълът
е в отворените прозорци.
После чуха, разбира се
и едно неловко мълчание.
Строшена чаша на пода,
(втълпиха си, че е по невнимание).
Чуха да търся обувките си.
Теб, по средата на стаята.
Дали каза колко съм хубава-
за това можеха да гадаят.
И пак превъртането на ключ,
но този път наобратно.
И котето, което усети,
че в къщата захладнява.
И...Прозорецът се затвори.
Подразбраха го от въздушната струя.
Но не като след любов,
а като преди боледуване.
После всички разказваха
колко често си го отварял.
Но не са чули нищо.
Явно просто си проветрявал.
© Ирина Колева All rights reserved.
